На каква възраст е нормално да родиш дете? Този въпрос стана най-дискутираната тема във форуми, медии и неформални  разговори след раждането на двете близначки на 62-годишната психиатърка от Плевен.
От една страна е морала на една баба... исках да кажа, майка.
От друга страна лекарската етика на хора, готови на всичко, за да поставят рекорд в медицината, за който дълго ще се пише и говори.
И ние, останалите хора, които съдим за постъпките на своите ближни. Според собствения си...МОРАЛ.

Кой ни дава подобно право?

ЗА ЛЕКАРСКАТА ЕТИКА

След получени десетки откази да осинови дете, психиатърка на достолепната възраст 62 години, получава „благословия“ от един лекар да я дари с дете, въпреки възрастта и тежкото й здравословно състояние. Това, че детето е благословия, е безспорен факт, но по-тежкия морален казус е за лекарската етика и поемането на риск за живота на цената на славата...

Вече има десетки документирани медицински случаи за жени след 50-60-години, забременяли по естествен път, на татковци, станали родители на преклонна възраст. Когато природата е „виновна“ за тези рекорди, никой не съди родителите, никой не оплаква предварително децата, че скоро ще останат сираци. Защото естествения път на нещата е това, с което се съобразяваме всички.

От друга страна медицината напредна толкова, че вече може да съперничим на природата по „чародейства“.

Поредният случай, който разбуни духовете, е доказателство за това. Има лекари, които отказват да приложат „ин-витро“ процедура на 62-годишна жена, но се намира един, който няма предразсъдъци. Защото тази манипулация означава безспорно слава, публикации в световни издания, а при всички случаи и пари.

Върху този лекар се изсипаха куп обвинения – че е подложил на риск болна от диабет и сърдечни проблеми жена, че в резултат на тази бременност има две дечица с минимален шанс да оцелеят, родени малки и недоносени.

В същото време, убедена съм, че много лекари тайно завиждат на своя колега, влезнал във всички медии, за шанса да успее  и да постави този рекорд в България. Защото нашата медицина, както всъщност и всяка друга по света, вярва не в живота, а в „чудесата“, които може да направи. А такава бременност си е малко „чудо“ за страна на предразсъдъци, каквато е нашата.

Дали този лекар наистина е вярвал, че прави добро? Дали е бил заразен от желанието на една жена да стане майка на всяка цена, че е пренебрегнали рационалните доводи „против“ или е видял възможност да блесне пред колегите си от гилдията, може само да предполагаме. Аз залагам на второто. Защото десетки майки на 30-40 години не срещат подобна отдаденост от своите лекари, дори, когато плащат за ин-витро процедури години наред.

Но станалото е факт- този случай влезе в медицинската история, а вероятно ще влезе и в учебниците по гинекология. Прецедент, който води до сериозни дебати и обвинения...

 ЗА МОРАЛА НА ЕДНА ЖЕНА, ГОТОВА НА ВСИЧКО, ЗА ДА СТАНЕ МАЙКА

В тази история освен лекар, извършил „медицински подвиг“, има и една жена - обсебена от мисълта, че трябва да има дете. Само други, които са били в нейното положение, могат да разберат какво означава тази отчаяна потребност да станеш родител на всяка цена...

На 20-30 години много млади жени преследват мечтите си за кариера и/или уреден живот с богат съпруг. Някои получават и двете, други – нищо. Потребността да имаш дете понякога е латентна и дълго не се проявява. Затова някои момичета стават майки съвсем млади, а други, едва когато постигнат всичко останало. И тук е парадоксът. Когато една жена пожелае природата да я дари с дете, това не винаги се случва. Може да минат години, да бъдат преодолени различни препятствия, а е възможно да няма никакви здравословни пречки, но така желаното майчинство да не се случи.

Тогава нероденото бебе става фикс идея. Рана, болката от която притъпява всички останали сетива, особено рационалните...

Ето и конкретния случай. Лекарка, успяла в кариерата, психиатър, отдал живота си на професията и болните си родители, за които се е грижил години наред, приключва професионалния си път и точно преди да се пенсионира, получава този рядък шанс – да намери подкрепа и разбиране в един лекар, за да осъществи мечтата си!

Тази жена е имала потребност да стане майка и по-рано, но по една или друга причина не успява да осинови дете. Не е успяла и да създаде семейство. Помислете си колко празен изглежда живот, посветен само на работата и колко пусто е сърцето на една жена, която скоро ще се пенсионира и ще загуби единствените житейски патерици, които и имала, за да върви изправена по пътя си!

Това, че жената е психиатър, със сигурност е повлияло на решението й. Вярвам, че е очаквала пропастта, която ще се отвори в живота й след пенсионирането. Сигурна съм, че десетки пъти е анализирала живота си и е откривала всички свои грешки, самообвинявайки се за изборите, които е правила.

Една врата се затваря.

Няма нищо, което да я очаква, по-важното е – никой, който да разчита на нея и на когото тя да се опре след години...

Отчаянието е пълно. Алтернативата – поемане на риск, готовност на всяка цена да се сдобие с дете.

Много лесно е да обвиним тази майка на 62 години за риска, на който е подложила децата си – да останат сами, без родител. Но защо не се замислим за всички тези жени във фертилна възраст, които искат, но не могат да имат деца. А тя успява да зачене при това на 62 години!

Осиновяването е истинско изпитание за силата на волята, оплождането „ин-витро“ – много скъпа и болезнена процедура, която е успешна често след десетки опити, а понякога и никога.

Докато десетки далеч по-млади жени теглят кредити, за да поемат разходите по лечението срещу безплодие или за оплождане в лабораторни условия, срещат разочарование от поредния неуспех, тази възрастна жена успява да забременее едва от втората процедура! И ако това не е жест от природата, макар и подпомогнат от човек! Истинско чудо!

По-голямото чудо обаче е, че тази бременност протича почти до края, въпреки здравословното състояние на майката, въпреки напредналата й възраст. И се раждат не едно, а две деца, както обикновено се случва при подобни процедури.

Наистина раждането е предизвикано още в седмия месец по медицински причини, но дечицата, за които майката е бленувала, идват на бял свят!

Само по себе си това е чудо, въпреки всички морални въпроси!

 ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТАЗИ КЪСНА БРЕМЕННОСТ ЗА БЪДЕЩИТЕ МАЙКИ

 Решението на лекарката е емоционално. Със сигурност. Тя добре е преценила рисковете, които поема заради здравословните си проблеми. Вероятно е предвидила и упреците, които ще се изсипят върху нея заради този избор. Дотук каквото и да говорим, става дума само за нейния живот, нейния избор и последиците засягат само жената и нейните новородени момичета. Да, но този случай подсети политиците, че е време за нов закон, който да се намеси и ограничи най-изконното човешко право- да имаш дете!

Не се и опитах да науча как се казва тази майка от Плевен. Запомних имената само на децата- Жаклин и Мери, дано оцелеят, защото са крехки и неразвити. Заради избора на тази жена да има дете на 62 години, всички ние, бъдещи майки, може да се окажем на ръба на закона, ако по една или друга причина решим да дарим живот след възрастта, която законотворците определят като пределна за майчинство...

Тази 62-годишна майка може да се превърне в претекст за най-лошите и ограничаващи майчинството нормативни актове, които политиците мислят да внесат за обсъждане! Това вече е проблем, който засяга всички ни.

 В месеците, в които се водят дебати за сурогатното майчинство, за облекчаване на процедурите по осиновяване, когато въпросът за правата на децата е на дневен ред, а демографският срив е тема номер едно в медиите, дори мисълта за ограничаване на раждаемостта е кощунствена!

Кой има право да реши каква е възрастта, която прави един родител негоден? Кой има право да съди и отрежда кое дете да се роди и кое не? Има ли политик, който ще приеме на съвестта му да тежат всички неродени деца, чийто потенциални родители ще се съобразят със закона и ще се откажат от мечтите си?

Кой ще определи кога една жена е годна за майка и кога-не? Дали една здрава и платежоспособна жена на 45-50 години е по-негодна за родител пред едно 18-годишно момиче, водило неразумен полов живот, използвало е наркотици, алкохол и е забременяло случайно...

Чудя се дали някой ще се наеме да определи критериите, на които трябва да отговаря една жена, за да бъде ОДОБРЕНА ЗА МАЙКА! Защото, бога ми, със сигурност, възрастта не е единственото, за което може да се дебатира!

Ето един пример. Жена от малцинствата във фертилна възраст забременява почти всяка година, ражда деца, за които не полага особени грижи, издържа се от помощите за тях. Такива ромки има хиляди в България. На 30-40 години те вече гледат внучета и спират да раждат свои деца.

От друга страна една работеща жена, която в напрегнатото си всекидневие и преследване на кариера, не е намерила време или подходящ мъж, за да се реши да стане майка. Точно когато майчинското чувство най-накрая се е събудило или е „чула“ биологичния си часовник, тогава някой законотворец ще вземе решението вместо нея.

Какви може да са последиците?

Най-лесният вариант е тази жена да роди в чужбина, където няма подобни пречки. Пред силното желание за майчинство, рядко има непреодолими препятствия. Стига да има финансите, за да го направи. Това е добрата развръзка.

Но съвсем реално е тази жена да се предаде и примири, защото някой е решил, че е НЕГОДНА ЗА МАЙКА ЗАРАДИ ВЪЗРАСТТА СИ!
Често моралният казус всъщност е материален, особено ако става въпрос за лечение на безплодие или процедури „ин-витро“, подпомогнати от държавния бюджет.

Нормално е държавата, която и без това е с празен портфейл, да наложи някакви ограничения за семействата, на които се предоставя безплатно лечение срещу безплодие, включително и възрастови. Това съм склонна да приема, защото в условия на безпаричие не можем да сме особено хуманни. Но ако една жена може сама да плати за лечението си, да издържа детето си, да му осигури дом и да му даде любов, въпреки напредналата си възраст, никой няма право да й го откаже!

И никой не трябва да я спира да го направи!

Държавата си затваря очите за хиляди майки-наркоманки, за родители, болни от венерически и психиатрични болести, за такива с тежка семейна обремененост. Всеки има право да зачене и роди дете, независимо от това, с какви гени ще го натовари! Тук етиката и медицината са безмълвни.

Но възрастта е трън в очите!

Защо не се замислим, че всъщност проблемът е далеч по-сериозен!

Годишно се раждат все повече недоносени и увредени деца. Домовете са пълни с момичета и момчета, които се нуждаят от специално лечение и постоянни грижи! Истинско чудо е, че понякога се намират пари за лечение на такива деца, защото е престъпление парите да решават кой да живее и кой не! Но реалността е такава.

В същото време дебатираме за това кой е годен и кой не да бъде родител, само заради... възрастта му!
Както вече казах, едно решение да имаш дете обикновено не се взима лесно, особено, ако си сам, ако си на 62 години и нямаш някой, който да те подкрепи. За това действията на тази жена будят респект у мен. Но не съм съгласна това „събитие“ в медицината да има последици, които да ограничат свободата на жените в България!

ЗА МАЙЧИНСТВОТО НА ... БАБИТЕ

Моята майка е на 62 години. Отгледала е две дъщери, има четирима внука. Замислих се дали тя би станала майка на тази възраст. Не би го направила, защото има деца и бебета-внуци, за които да се грижи. Щастливка.

Защото българската баба е отдадена на децата повече от българската майка. Защото в нашата страна майчинското чувство често закъснява и се появява в далеч по-зряла възраст, особено в последните години...

Само за минута си представете баба-германка и баба-българка. Първата облича розовите блузки, слага къси панталонки и кокетна шапка и се качва на самолета, за да обиколи екзотичните места по света.  Не се и сеща, че има деца, а какво остава за внуците.

Как разсъждава българската майка – „който си има внуци, да си ги гледа“...Защото българската баба е неотлъчно до своите деца и до децата на своите деца!

Често бабите са много по-добри майки за внуците си. По-търпеливи са, по-отдадени. Да, понякога ги разлезват с вниманието си, но никой не може да отрече тяхната отдаденост на децата и неизтощаема енергия, въпреки годините.

Каква е разликата между това да гледаш внуче и да имаш дете на 60 години? Определено е голяма. Ако майката на детето се интересува от него.

Замислете се колко деца са отглеждани от бабите си пред последните 20 години, а родителите са гурбетчии- живеят далече в чужбина или просто нехаят, че са създали живот!

Има десетки деца, които наричат баба си „мама“, защото са отгледани и възпитани от нея. И не става дума само за жени на 60 години, а и далеч по-възрастни. Те са били достатъчно отговорни и жизнени, за да бъдат родители в период от живота си, когато трябва да почиват и да се радват на свободата си. Няма закон, който да ограничава бабите, които са родители ... но на своите внуци! Не е ли абсурдно?

КОИ СМЕ НИЕ ДА СЪДИМ ДРУГИТЕ?

 Чували сте думата „изтърсак“ – така нашите баби и дядовци наричат децата, родени от по-възрастни родители. Някои казват, че тези деца са по-умни от другите, защото са създадени от по-мъдри родители... Забележете, никой в миналото не ги е наричал стари, дори, когато отдавна са преминали традиционната възраст за родителство.

За нашите баби и дядовци, децата са били благословия и на 30, и на 40, че дори на 50 години. Десетки са примерите, майка и дъщеря да родят по едно и също време, новородено бебе да е на възрастта на своята племеница или племенник. Колко истории сме чували, как жена смята, че е в менопауза, а се оказва, че е бременна, макар и в напреднала възраст. Природата намира начин, въпреки всички здравословни и възрастови пречки.

Защо тогава медицината да се откаже от своите начини да подпомага природата?

Тази жена от Плевен е намерила съмишленик в своите мечти- лекар, който е видял „отвъд лудостта“ да имаш дете на 62 години. Само тя знае как го е убедила, след като вече е получила няколко откази от негови колеги.

Аз не подкрепям решението й, както много от вас, които смятат, че е неразумно и егоистично. Но от друга страна виждам отвъд егоизма й.

Защото майчинството е задоволяване на лична потребност, средство да избягаш от самотата, да създадеш деца, за да има кой да те гледа като остарееш и в този смисъл определено е егоистично.

От друга обаче това е най-великия дар, който даваш на обществото и на живота, като му помагаш да продължи. Оставяш след себе си друг, който да поеме ПЪТЯ. Да продължи, когато теб няма да те има...

Дебат за възрастови ограничения на майчинството със законови актове може да съществува само в страна, където хората имат съмнителен морал и липсваща ценностна система! Страна, в която хората съдят другите за неща, които не разбират. В цивилизованите страни обществото подкрепя майките, каквито и да са те!

Най-доброто, което може да се случи на едно дете е да има двама млади родители, които да се обичат, да имат покрив над главата, да го отгледат, поне докато е способно само да се грижи за себе си.

Уви, не всички деца имат този шанс, дори, когато родителите са млади! Затова обществото трябва да подкрепя самотните майки, дори и тези, които са по-възрастни според общоприетите принципи. Защото даряването на живот е най-голямата благословия, която ни се дава, без значение на каква възраст!